Хората, като биологичен вид, са достигнали забележително развитие по отношение на мозъка, което не е постижимо за нито едно друго живо същество на земята. И все пак, познавайки еволюционната теория, ние се питаме кой е нашият най-близък роднина от животинския свят. Широко разпространена е информацията, че най-близки до нас са шимпанзетата.
Наистина ли шимпанзетата са най-близки генетично до човека?
Дори преди да бъде открита теорията за еволюцията, учени, които са изучавали сравнителен анатомичен анализ, са забелязали значителни прилики между тези два вида. Постепенно, изучавайки вкаменелости, учените са установили, че човека и маймуната наистина споделят общ пра-родител.
Но изследването на вкаменелости не е достатъчно надеждно. За това, модерната наука се базира на ДНК анализ за това сравнение.
Едно от доказателствата, че със шимпанзетата имаме общ пра-родител е базирано на общите ретро-вируси, които се намират в нашето ДНК.
Ретро-вирусите са вируси, които са били активни някога, но понастоящем са претърпели толкова много мутации, че вече не могат да изпълняват своите функции. Те обаче остават част от човешкия геном и се предават през поколенията.
Сравнявайки наличните ретро-вируси в ДНК проби от човек и други бозайници, сходството между вирусите, налични при шимпанзетата, и тези при човека е значително. Това до голяма степен доказва наличието на общ пра-родител.
Въпреки, че има статистическа вероятност хората и шимпанзетата да са били афектирани от абсолютно същия вирус, на абсолютно същото място в хромозомата, тази вероятност е изключително малка.
Открито е, че общият прародител на хората и шимпанзетата е живял преди около 6 до 7 милиона години и оттогава и двата вида са еволюирали по различни пътища. Докато генетичното сходство между хората и шимпанзетата често се цитира като около 98-99%, важно е да се отбележи, че този процент се отнася до споделени ДНК последователности. Степента на генетично сходство може да варира в зависимост от специфичните гени или региони, които се сравняват. По отношение на цялостната генетична връзка обаче шимпанзетата са нашите най-близки живи роднини.
Някои хора вярват, че прасетата са ни по-близки. Вярно ли е това?
Генетичната близост между хората и шимпанзетата в сравнение с прасетата е резултат от еволюционната история и споделеното потекло. Хората и шимпанзетата принадлежат към едно и също биологично семейство, Hominidae, и споделят общ прародител.В резултат на това генетичният материал на хората и шимпанзетата е имал по-малко време за натрупване на разлики в сравнение с генетичния материал на хората и прасетата, които принадлежат към различни биологични семейства
По-близката генетична близост с шимпанзетата се дължи на по-скорошен общ прародител и по-скорошна еволюционна дивергенция. В продължение на милиони години еволюционният натиск и адаптации са довели до приликите в генетичния състав на хората и шимпанзетата.
Прасетата, от друга страна, принадлежат към различен разред, Artiodactyla, и техният еволюционен път се е отклонил от общия предшественик с хората много по-рано от разминаването с шимпанзетата. Следователно, въпреки факта, че прасетата и хората споделят някои биологични прилики, генетичното разстояние е по-голямо, тъй като те са следвали различни еволюционни траектории за по-дълъг период.
