Способността за храносмилане на мляко в късна възраст се дължи на мутация в LCT гена, който кодира лактазата. За да разберем защо само 20% от хората имат тази мутация, първо трябва да разгледаме как се разпространяват мутациите в населението.
Генните мутации са случайни. Някои от тях са полезни за човека, в съответствие с условията, в които той живее, някои са неотрални, а други – вредни.
Ако дадена мутация е много вредна за здравето и живота, тя не се разпространява, тъй като носителите ѝ нямат възможност да живеят дълго. Ако, обаче мутацията няма толкова силен ефект, тя все пак може да се разпространи в популацията, благодарение на случайността.
В дългосрочен план, факторът на случайността може да способства дадена мутация да се разпространи, например ако при война по случайност оцелеят предимно хора, носители на мутацията. Това се нарича „неутрална селекция“.
Но наред със случайността, действат принципите на подбора.
„Положителна селекция“ – Ако дадена мутация подобрява способността на човек да оцелее, хора с такава мутация получават някакъв вид предимство в живота – повече достъп до ресурси, по-добър външен вид или друго, което им позволява да се възпроизведат по-успешно. С времето мутацията се разпространява.
„Отрицателната селекция“, известна още като пречистваща селекция, възниква, когато мутацията е вредна, намалявайки годността на организма. Отрицателната селекция работи за премахване на тези вредни мутации от популацията.